Няма как с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.
Това е основната причина българинът да яде грозде, пъпеши и дини от южните ни съседки, казва в интервю за БТА Георги Ралчев, началник на отдел в Дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните.
Според него изход от ситуацията са големите сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.
Друга част от проблема е липсата на инвестиции в сектора, превърнало се в традиция у нас.
Тази година за първи път зеленчукопроизводители и овощари ще получат 28 млн. лева субсидия. Финансовият пакет е за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната, съобщи Ралчев. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.
- Зеленчукопроизводството и овощарството са традиционни подотрасли на растениевъдството в България и тази дефиниция по учебник се основава на благоприятните климатични и природни дадености у нас, както и на производствения опит на хората в миналото. Последните години обаче, а и по време на почти целия преход, дори в прекрасни за земеделието години, ядем вносни плодове и зеленчуци. Защо?
- Защото България е член на ЕС и границите са отворени към едни от най-големите производители на плодове и зеленчуци в цяла Европа. На юг - това е Гърция, от другата страна - Турция, на която над 80% от продукцията е предназначена за европейския пазар.
Едностранно като държава-членка ние не можем да предприемем никакви действия по ограничаване на вноса и движението от Гърция на плодове и зеленчуци на територията на страната.
Защо ядем вносни плодове и зеленчуци е основно въпрос на ценообразуване и на конкурентноспособност. Дълги години в сектора на плодовете и зеленчуците в България не са извършвани никакви инвестиции.
Няма как да отговорим на пазарни изисквания и да постигнем ниска себестойност на продукцията, без да отговаряме на пазарните условия. А те се свеждат до големи сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.
Подобно нещо не се извърши в България и това поставя нашите производители в условия на конкурентноспособност, на която те не могат да отговорят.
Въпреки това обаче, ако разгледате положението при самите производители, повтарящо се всяко лято, то е, че доматите в Петрич са по 40 ст. или 20 евроцента за килограм. Тази продукция сама по себе си е конкурентноспособна в целия европейски пазар.
За пример мога да ви посоча Франция, където в момента доматите са между 1,50 - 2,50 евро за килограм. Защо обаче не може да продаваме там нашите домати? Отговорът е, че когато дойде търговец, той иска количество и качество на момента.
А в момента страната ни е една от малкото държави, в които продукцията се договорира от лицето "Х-Бай Иван" със 100 декара. Няма как да продължаваме с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.
И още нещо - говорим за прясна продукция, която не може да залежава в складовете, подобно на зърното, изчаквайки по-добра цена, което допълнително утежнява продажбата.
- Все пак държавата няма ли по някакъв начин да подпомогне и стимулира това производство? Какво стана с обещаното преразпределение на субсидии в отрасъла, например от зърнопроизводство към зеленчукопроизводството?
- Предвид всичко, което коментирахме, ние тази година направихме доста обширен анализ на сектора. На тази база за първи път успяхме да защитим и специфичен пакет за неговото подпомагане - от националния бюджет и с европейски помощи. Този пакет е 28 млн. лева и ще бъде разпределен за плодове и зеленчуци по схеми, които отчитат точно тези специфики, за които говорихме.
Схемите са на етап пред гласуване в Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" и още през тази година ще заработят. Две от тях вече започнаха, очакваме още две да тръгнат.
Издействахме тези пари именно заради това, което и вие казвате, че имаме условията, но трябва да отговорим на пазарни изисквания и механизми.
Целта е да може например доматите, които българинът консумира, да са хем вкусни, хем и евтини. Всички виждаме колко струват розовите домати на пазара в момента, в разгара на лятото - 4,50 лв. Много са вкусни, ама никой няма да си ги купи. Така че идеята е тази - добър вкус на добра цена.
- Бихте ли уточнили как точно ще бъде разпределен обаче този финансов пакет от 28 млн. лв.?
- От тези пари 15 млн. лева е европейска субсидия. За първи път разработихме схема за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.
Това са пари от Европа и ще се получават при условие, че производителят е посочил в заявлението си за директни плащания, че иска да кандидатства по тази помощ. Те са разписани като "продуктови спецификации" или казано с други думи на какви условия трябва да отговарят ябълката или домата, за да бъдат подпомагани.
Важно е да се уточни, че става въпрос само за продукция от страната. Схемата работи и сега - за окачествяване. Издават се сертификати, с които всеки един от производителите ще кандидатства пред фонд "Земеделие", за да получи определена ставка за килограм.
Тази схема е различна от схемата за плащане на единица площ. При нея субсидията е същата като за зърното - около 25 лв. за декар. Отделно от нея е другата схема - стандарт. Аз обаче умишлено не използвам тази дума, защото тя подвежда, че е задължително схемата да се прилага, което не е така.
Субсидия за качество ще получат само хората, които искат да кандидатстват и те трябва да изпълняват продуктови спецификации - за форма, големина, цвят и т. н.
- Колко излиза субсидията за килограм по тази схема?
- Не мога точно да отговоря, защото към момента се извършва това сертифициране. След като приключи всички сертифицирани количества ще се разделят на пакета от средства и ще получим сумата за един килограм.
- Още в началото на лятото производители се оплакаха, че заради дъждове и градушки черешовата реколта почти пропадна, какво остава за плодове, които да изпълнят изисквания за сертификати субсидия. Вероятно същото важи и за останалите плодове и зеленчуци. Не смятате ли, че държавата трябва да предвижда подобни ситуации и да преразгледа условията за получаване на финансова помощ?
- Схемата е нотифицирана още в началото на годината и няма как да я пренотифицираме и да променим условията. Никой не може да предвижда какво ще се случи с лошото време.
Казусът е само при черешите и то не за цялата страна, а само за някои от областите. Освен това той не е валиден за цялата продукция от плодове и зеленчуци. Това, което посочвате, е един много изолиран случай.
- Ето друг казус - кайсията. Защо държавата допусна уникалните по вкус български кайсии да бъдат изкупени от румънски търговци, а на българския пазар да се предлагат безвкусните, но малко по-едри гръцки зарзали?
- Трябва всички хора в България да знаят, че от 2007 г. държавата в лицето на което и да е министерство и правителство не определя цените за търгуване на продукцията. Това са взаимоотношения, които се определят от търговците.
И ние като министерство и автори на тези схеми за подпомагане няма как да налагаме на търговеца в условията на свободна икономика на каква стойност да изкупува и да продава.
Това, което може да направим предвид спецификите и неравнопоставеността, за която вече говорих, са разработените схеми за подпомагане.
От там нататък кой за колко стотинки ще си продава кайсиите е въпрос на пряко договаряне между производител и търговец.
- Въпреки че по пазари и тържища търговците масово ни лъжат, че се производители и предлагат българска стока, на всички ни е ясно, че нито ягодите са от Берковица, нито доматите от Първомай, нито дините от Любимец. Обмисляте ли мерки и механизми да се сложи край на тази практика, в основата на която стои прикриване на данъци.
- Темата с прикриване на данъци няма как да я коментирам от страна на МЗХ. Когато ние проверяваме определен земеделски производител за обема и качеството на продукция, следим заявените от него предварително в анкетната карта данни. Оттам нататък представянето в търговската верига на продукция, която не съответства на произхода ние на практика няма как да контролираме.
- Каква е тазгодишната реколта в зеленчукопроизводството и овощарството - колко беше унищожена и какъв е делът на сектора в общата земеделска продукция?
- Към момента ми е трудно да отговаря, защото тази статистика излиза след беритбената кампания, която не е приключила.
За миналата година производството на зеленчуци е около 690 хил. т, а на плодове - 164 хил. т и мисля, че тази година производството ще се запази около и малко над тези цифри.
По първоначални данни пропадналата реколта е не повече от 10%. На много малко места в страната имаме изцяло пропаднала реколта.
За тези случаи се предвижда държавна помощ за компенсиране на загубите заради неблагоприятни климатични условия - до 60 - 70%.
Хората, претърпели подобна щета, трябва да подадат заявление в общинската служба по земеделие, която да назначи комисия за оглед на щетите.
С издадените от тази комисия протоколи след приключване на беритбената и жътвената кампания се отваря прием на заявления за държавната помощ.
- Като споменахте жътвена кампания, докъде стигна тя и какви са очакванията за зърнопроизводство тази година?
- По последни данни ожънатите площи с пшеница в страна са 80 на сто. Общият добив е 3,5 млн. т, при среден добив от около 405 кг за декар. Прогнозата ни е за 4 - 4,1 млн. т общо производство, което е по - добро и като количество и особено като качество, в сравнение с миналата година.
