Лошите заеми намаляват

Проблемните заеми за пръв път в последните 7 месеца намаляват дела си в общия кредитен портфейл на родните банки. Това се дължи на гражданите, които започват по-редовно да връщат заемите си. Лошите и преструктурирани кредити на гражданите през юни намаляват със 75 млн. лв. Фирмите обаче продължават да затъват в кризата, като само за месец проблемните им кредити нарастват с 80,1 млн. лв.

В резултат общият дял на лошите и преструктурирани банкови кредити през юни намалява до 23,55% (23,65% месец по-рано) от всички отпуснати заеми в страната, сочат данните на БНБ. Спадът обаче е само в процентно отношение, тъй като общата сума на проблемните кредити през юни нараства с 4,637 млн. лв. до общата сума от 9,909 млрд. лв. (9,904 млрд. лв. месец по-рано). Увеличението на обема на лошите заеми обаче е по-бавно от темповете на ръст на кредитирането. Към края на месец юни всички кредити в страната са на стойност 42,080 млрд. лева (41,880 млрд. лв. месец по-рано). Ръстът се дължи на скок в бизнес кредитирането от 215,36 млн. лева през месец юни, което компенсира лекото намаление от 0,01% (14,971 млн. лв.) в отпуснатите заеми за граждани (до общо 17,166 млрд. лв.). Така 65,2% от всички лоши и преструктурирани кредити в страната се дължат на бизнеса. Това обаче е нормално с оглед на факта, че фирми са взели 59,2% от всички кредити в страната.

http://www.standartnews.com/biznes/loshite_zaemi_namalyavat-158567.html

Пак купуваме сирене от палми

Българите отново се върнаха на сиренето с палмови масла. Заради високите цени на качествения млечен продукт, хората започнаха да купуват този с растителни мазнини, твърдят търговци. Истинското сирене струва поне 6 лв., докато имитацията може да се вземе за 3-4 лв.

В началото на кризата хората започнаха да пестят, като купуват по-малко, но качествена храна, обясняват търговците. В последните месеци обаче количествата купени продукти се запазват, но предпочитани стават стоките от по-нисък ценови клас, казват от големите търговски вериги. В малките магазинчета също отбелязват подобна тенденция. Повечето от клиентите са започнали да пазаруват по-рядко и за по-малко пари, като количеството закупена храна е приблизително същото като през 2011 г., но по-малко от 2009 г.

Средно с 30% по-ниски са сметките, които плащат клиентите на големите вериги, казват касиерите. Според тях хората все по-често пазаруват с брошурите за промоции в ръка. Производителите пък се опитват да намерят оптималната цена за продуктите си, която да им позволи да реализират печалба. Затова вдигат цените на качествените продукти в търсене на по-висока печалба от по-малкото на брой заможни клиенти.

В тази ситуация много вносни стоки се продават все по-успешно. Българите например наблягат на маслото чуждо производство. Цената му често е по-ниска от тази на родното, а качеството обикновено е по-добро, казват клиенти. Родните плодове също удрят в земята вносните по цени. Те са средно с около 30% по-скъпи. Само един от 11 килограма плодове, изядени у нас, е израснал в родните овощни градини.

http://www.standartnews.com/biznes/pak_kupuvame_sirene_ot_palmi-158594.html 

Почивката на каравана не е за бедни

Повечето хора по света свързват лятната почивка с пътуване до морето, търсене на квартира или пък предварителна резервация в хотел. Опции има всякакви, за всеки джоб и всеки вкус. Има обаче една категория хора, които не избират никой от популярните варианти, а ходят на почивка със собствения си дом. Тези хора са оборудвани с каравана или кемпер, с които реално всяка точка от планетата може да се превърне в квартира или хотел. Че и повече. Този тип туризъм не е новост за България, има го от много десетилетия. В последните няколко години обаче набира все по-голяма популярност. Е, не сме като французите или други европейски народи, при които почти всяко второ семейство притежава каравана или кемпер. Но пък смело увеличаваме бройката им в България.

Противно на някои схващания, този тип туризъм не е евтин и хората не го практикуват, за да спестят пари. Да, вярно е, че не се харчи за наем на квартира или плащане за стая в хотел. Но пък се дават пари за къмпинг. Самата покупка на каравана също не е евтино удоволствие. За нова, в зависимост от големината и екстрите, цените започват от 24-25 хил. лв., че и повече. Но както и при автопарка у нас, огромна част от караваните са втора употреба. Средната цена, на която може да се намери 15-годишен екземпляр, е около 5000 лв. В зависимост от оборудването и екстрите цената може да варира и в двете посоки. Инвестицията обаче далеч не приключва с покупката на каравана. Напротив, с това само започват харчовете.

Както и при колите втора ръка, родните търговци имат навика да свалят някои от екстрите на караваните и кемперите и след това да ги продават като допълнително оборудване. Най-често това се случва с т.нар. фортселт, който представлява нещо като навес, който се опъва от караваната навън и под него се разполагат маси, столове, шезлонги и всичко необходимо за почивката. Които също ще трябва да си купите, за да е функционална караваната. Ако тя няма фортселт, срещу 400-500 лв. търговците с удоволствие ще ви продадат. А може и да попаднете точно на "вашия", който предварително е бил свален. Сред другите почти задължителни екстри на караваната са тягов акумулатор, който да осигури ток за оборудването, хладилник, бойлер, при някои има и печка и т.н. Задължително пък трябва да се вкара и кухненско обзавеждане като чинии, чаши, прибори... Ако пък ще се ползва и печката - тави, тигани, тенджери.

Много подходящо е караваната да бъде оборудвана и със соларен панел, който да осигурява независимо електрозахранване от Слънцето. Ако караваната не разполага с такъв, може да я оборудвате допълнително срещу около 800 лв. Към този панел обаче задължително трябва да се монтира и инвертор, който преобразува електричеството от 12 на 220 волта. В противен случай трябва да се купува бензинов генератор, който освен че е скъп - около 2000 лв., харчи и по литър бензин на 3-4 часа. От което разходите за почивката скачат допълнително. В някои каравани токът е заменен с газ, като уредите работят с него. С изключение на лампите, разбира се. Печените караванаджии съветват обикновените крушки да се подменят с LED лампи. Освен по-добрата осветеност така се икономисва много ток.

Друга хитринка пък може да спести и вода. Вместо да се пълни в бойлера, където да се загрява с газ или ток, може да се напълнят туби, които да се оставят на слънце. До вечерта водата е доста добре загрята и като се сипе в резервоара, реално няма нужда да минава през бойлера. От друга страна, обаче караваната си има и разходи, от които не може да се пести. Така например сред задължителните неща е химикалът за тоалетната. Цената му е 25 лв. за 2 литра. За препарати против комари пък сметката излиза около 30 лв. на седмица. Трябва да се подготвят и допълнителни пари за застраховка "Гражданска отговорност", която при различните компании върви между 66 и 115 лв. Трябва да се има предвид и че караваната минава на технически преглед веднъж на 6 месеца.

В Гърция излиза по-евтино

В последните години собствениците на каравани и кемпери у нас все по-масово зарязват родното Черноморие и се насочват към Гърция. Причината е лесно разгадаема - просто в южната ни съседка е по-евтино, а и Бяло море за голяма част от българите е по-близко от Черно, което автоматично сваля и разходите за път. Къмпингите в Гърция са и по-добре оборудвани и поддържани от родните. Паралелно с това за по-малко пари получаваш повече екстри, разказват наши караванаджии. По българските къмпинги по морето таксата за един ден е около 40 лв., в които се включва реално само паркирането. Ако искаш да си разпънеш фортселт, ти искат още 5 лв. по още 4-5 лв. на ден отиват за вода, плаща се и за тоалетна. "Като теглиш чертата и на ден трябва да се извадят 50-60 лв. В същото време на гръцки къмпинг таксите вървят по 16-18 евро, в които влизат и токът, водата и всички други необходимости", разказват маниаците. Споделят и че в Гърция е и много по-чисто. Има и още по-евтин вариант - т.нар. диво къмпингуване. При него не се отсяда на определените за това места, а просто за по ден-два се спира някъде, прекарва се времето и след това продължаваш към следващата дестинация. Много е важно да пазиш тишина и чистота. Ако спазваш правилата, няма кой да те закачи. Иначе има проблеми с гръцката полиция.

http://www.standartnews.com/lyubopitno-lyubopitno/pochivkata_na_karavana_ne_e_za_bedni-158571.html

Хлябът поскъпва, месото и млякото - наесен

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов коментира, че има обективни причини за повишаване на ценатана хляба, като рекордната цена на пшеницата и скъпите горива.

"Има обективни причини за повишаване на цената на хляба - пшеницата е рекордно скъпа, горивата - също, факт е, че години назад хлябът е единствената стока, за разлика от месни и млечни продукти, която не е поскъпвала сериозно, но

въпросът е да няма залитане",

каза земеделският министър пред журналисти след заседанието на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура при президента.

На него беше обсъдена темата за националните приоритети в селскостопанската политика на България до 2020 г.

Найденов каза, че възнамерява да свика следващата седмица Консултативния съвет по зърното, на който ще бъдат отчетени резултатите от жътвата, и ще бъдат коментирани тенденциите за увеличаване на цената по цялата верига - на пшеницата, брашното и крайния продукт.

Той допълни, че ако в близките няколко дни не завали дъжд, се поставя

под въпрос добрата реколта на царевица,

което ще рефлектира върху цената на фуражите и ще доведе до поскъпване на мляко и месо.

В отговор на въпрос министърът коментира, че с оглед на по-ниското потребление през летния сезон, когато се набляга повече на зеленчуци и плодове, повишението няма да се усети толкова бързо, но

през септември-октомври ще има реално поскъпване

Важното е да можем да следим това по цялата верига и да няма опити за спекулации, или някой да се опитат на базата на обективни фактори да вдигнат цената неимоверно много, посочи Найденов.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5004711

Защо ядем турски зеленчуци?

Няма как с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.

Това е основната причина българинът да яде грозде, пъпеши и дини от южните ни съседки, казва в интервю за БТА Георги Ралчев, началник на отдел в Дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните.

Според него изход от ситуацията са големите сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.

Друга част от проблема е липсата на инвестиции в сектора, превърнало се в традиция у нас.

Тази година за първи път зеленчукопроизводители и овощари ще получат 28 млн. лева субсидия. Финансовият пакет е за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната, съобщи Ралчев. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.

- Зеленчукопроизводството и овощарството са традиционни подотрасли на растениевъдството в България и тази дефиниция по учебник се основава на благоприятните климатични и природни дадености у нас, както и на производствения опит на хората в миналото. Последните години обаче, а и по време на почти целия преход, дори в прекрасни за земеделието години, ядем вносни плодове и зеленчуци. Защо?

- Защото България е член на ЕС и границите са отворени към едни от най-големите производители на плодове и зеленчуци в цяла Европа. На юг - това е Гърция, от другата страна - Турция, на която над 80% от продукцията е предназначена за европейския пазар.

Едностранно като държава-членка ние не можем да предприемем никакви действия по ограничаване на вноса и движението от Гърция на плодове и зеленчуци на територията на страната.

Защо ядем вносни плодове и зеленчуци е основно въпрос на ценообразуване и на конкурентноспособност. Дълги години в сектора на плодовете и зеленчуците в България не са извършвани никакви инвестиции.

Няма как да отговорим на пазарни изисквания и да постигнем ниска себестойност на продукцията, без да отговаряме на пазарните условия. А те се свеждат до големи сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.

Подобно нещо не се извърши в България и това поставя нашите производители в условия на конкурентноспособност, на която те не могат да отговорят.

Въпреки това обаче, ако разгледате положението при самите производители, повтарящо се всяко лято, то е, че доматите в Петрич са по 40 ст. или 20 евроцента за килограм. Тази продукция сама по себе си е конкурентноспособна в целия европейски пазар.

За пример мога да ви посоча Франция, където в момента доматите са между 1,50 - 2,50 евро за килограм. Защо обаче не може да продаваме там нашите домати? Отговорът е, че когато дойде търговец, той иска количество и качество на момента.

А в момента страната ни е една от малкото държави, в които продукцията се договорира от лицето "Х-Бай Иван" със 100 декара. Няма как да продължаваме с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.

И още нещо - говорим за прясна продукция, която не може да залежава в складовете, подобно на зърното, изчаквайки по-добра цена, което допълнително утежнява продажбата.

- Все пак държавата няма ли по някакъв начин да подпомогне и стимулира това производство? Какво стана с обещаното преразпределение на субсидии в отрасъла, например от зърнопроизводство към зеленчукопроизводството? 

- Предвид всичко, което коментирахме, ние тази година направихме доста обширен анализ на сектора. На тази база за първи път успяхме да защитим и специфичен пакет за неговото подпомагане - от националния бюджет и с европейски помощи. Този пакет е 28 млн. лева и ще бъде разпределен за плодове и зеленчуци по схеми, които отчитат точно тези специфики, за които говорихме.

Схемите са на етап пред гласуване в Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" и още през тази година ще заработят. Две от тях вече започнаха, очакваме още две да тръгнат.

Издействахме тези пари именно заради това, което и вие казвате, че имаме условията, но трябва да отговорим на пазарни изисквания и механизми.

Целта е да може например доматите, които българинът консумира, да са хем вкусни, хем и евтини. Всички виждаме колко струват розовите домати на пазара в момента, в разгара на лятото - 4,50 лв. Много са вкусни, ама никой няма да си ги купи. Така че идеята е тази - добър вкус на добра цена.

- Бихте ли уточнили как точно ще бъде разпределен обаче този финансов пакет от 28 млн. лв.?

- От тези пари 15 млн. лева е европейска субсидия. За първи път разработихме схема за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.

Това са пари от Европа и ще се получават при условие, че производителят е посочил в заявлението си за директни плащания, че иска да кандидатства по тази помощ. Те са разписани като "продуктови спецификации" или казано с други думи на какви условия трябва да отговарят ябълката или домата, за да бъдат подпомагани.

Важно е да се уточни, че става въпрос само за продукция от страната. Схемата работи и сега - за окачествяване. Издават се сертификати, с които всеки един от производителите ще кандидатства пред фонд "Земеделие", за да получи определена ставка за килограм.

Тази схема е различна от схемата за плащане на единица площ. При нея субсидията е същата като за зърното - около 25 лв. за декар. Отделно от нея е другата схема - стандарт. Аз обаче умишлено не използвам тази дума, защото тя подвежда, че е задължително схемата да се прилага, което не е така.

Субсидия за качество ще получат само хората, които искат да кандидатстват и те трябва да изпълняват продуктови спецификации - за форма, големина, цвят и т. н.

- Колко излиза субсидията за килограм по тази схема?

- Не мога точно да отговоря, защото към момента се извършва това сертифициране. След като приключи всички сертифицирани количества ще се разделят на пакета от средства и ще получим сумата за един килограм.

- Още в началото на лятото производители се оплакаха, че заради дъждове и градушки черешовата реколта почти пропадна, какво остава за плодове, които да изпълнят изисквания за сертификати субсидия. Вероятно същото важи и за останалите плодове и зеленчуци. Не смятате ли, че държавата трябва да предвижда подобни ситуации и да преразгледа условията за получаване на финансова помощ?

- Схемата е нотифицирана още в началото на годината и няма как да я пренотифицираме и да променим условията. Никой не може да предвижда какво ще се случи с лошото време.

Казусът е само при черешите и то не за цялата страна, а само за някои от областите. Освен това той не е валиден за цялата продукция от плодове и зеленчуци. Това, което посочвате, е един много изолиран случай.

- Ето друг казус - кайсията. Защо държавата допусна уникалните по вкус български кайсии да бъдат изкупени от румънски търговци, а на българския пазар да се предлагат безвкусните, но малко по-едри гръцки зарзали?

- Трябва всички хора в България да знаят, че от 2007 г. държавата в лицето на което и да е министерство и правителство не определя цените за търгуване на продукцията. Това са взаимоотношения, които се определят от търговците.

И ние като министерство и автори на тези схеми за подпомагане няма как да налагаме на търговеца в условията на свободна икономика на каква стойност да изкупува и да продава.

Това, което може да направим предвид спецификите и неравнопоставеността, за която вече говорих, са разработените схеми за подпомагане.

От там нататък кой за колко стотинки ще си продава кайсиите е въпрос на пряко договаряне между производител и търговец.

- Въпреки че по пазари и тържища търговците масово ни лъжат, че се производители и предлагат българска стока, на всички ни е ясно, че нито ягодите са от Берковица, нито доматите от Първомай, нито дините от Любимец. Обмисляте ли мерки и механизми да се сложи край на тази практика, в основата на която стои прикриване на данъци.

- Темата с прикриване на данъци няма как да я коментирам от страна на МЗХ. Когато ние проверяваме определен земеделски производител за обема и качеството на продукция, следим заявените от него предварително в анкетната карта данни. Оттам нататък представянето в търговската верига на продукция, която не съответства на произхода ние на практика няма как да контролираме.

- Каква е тазгодишната реколта в зеленчукопроизводството и овощарството - колко беше унищожена и какъв е делът на сектора в общата земеделска продукция?

- Към момента ми е трудно да отговаря, защото тази статистика излиза след беритбената кампания, която не е приключила.

За миналата година производството на зеленчуци е около 690 хил. т, а на плодове - 164 хил. т и мисля, че тази година производството ще се запази около и малко над тези цифри.

По първоначални данни пропадналата реколта е не повече от 10%. На много малко места в страната имаме изцяло пропаднала реколта.

За тези случаи се предвижда държавна помощ за компенсиране на загубите заради неблагоприятни климатични условия - до 60 - 70%.

Хората, претърпели подобна щета, трябва да подадат заявление в общинската служба по земеделие, която да назначи комисия за оглед на щетите.

С издадените от тази комисия протоколи след приключване на беритбената и жътвената кампания се отваря прием на заявления за държавната помощ.

- Като споменахте жътвена кампания, докъде стигна тя и какви са очакванията за зърнопроизводство тази година?

- По последни данни ожънатите площи с пшеница в страна са 80 на сто. Общият добив е 3,5 млн. т, при среден добив от около 405 кг за декар. Прогнозата ни е за 4 - 4,1 млн. т общо производство, което е по - добро и като количество и особено като качество, в сравнение с миналата година. 

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5006151

Фирма за онлайн-игри глобена от КЗП

Фирмата "Майсайт" ЕООД е глобена от Комисията за защита на потребителите за нарушения в десет нейни сайта с игри, които обещават реални парични и предметни награди и виртуални пари и предмети, съобщиха от ведомството.

Доставчикът на услугите не е посочил името, адреса или седалището си, телефон и електронна поща за осъществяване на пряка и навременна връзка с него, което би възпрепятствало потребителя да упражни правото си на рекламация при необходимост. Той не е предоставил и данни за вписването му в търговски или друг публичен регистър, което е задължително при осъществяването на подобна специфична дейност.

Липсва също и информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му.

За всяко от тези нарушения Законът за защита на потребителите предвижда глоба от 500 лв. до 2 500 лв. В този диапазон са и наложените от комисията санкции за всеки от сайтовете.

Нарушенията са констатирани в следните сайтове: www.vbox7.info, www.zvyn.com, www.vsekidenpari.com, www.jaltici.com, www.spe4eli.com, www.koledninagradi.com, www.nagradi.bg, www.nagradite.bg, www.tejkari.com, www.bogatashi.com /Б.р. - Сайтовете предлагат различни игри за бързо забогатяване/.  

Проверката е извършена по сигнал и със съдействието на сектор „Компютърни престъпления" на ГД „Борба с организираната престъпност". 

КЗП прегледа общите условия на банките за потребителски и ипотечни кредити

Комисията за защита на потребителите стартира инициатива за преглед на общите условия на банките за потребителски и ипотечни кредити на физически лица. Целта на тази проверка е да се гарантира ефективност на действията в посока осигуряване, с активното съдействие на банките за максимално съответствие на тези условия със законовите изисквания и намаляване на възможностите за възникване на спорове и недоволства от банковите клиенти по такива причини. В резултат на подробното разглеждане на общите условия по ипотечни и потребителски кредити на всички 25 банки, предлагащи такива продукти на граждани, КЗП е изготвила към всяка от тях индивидуални препоръки за отстраняване на констатирани неясноти в определени клаузи или непълни съответствия с нормативните изисквания. Писма до посочените банки са изпратени от КЗП, като е определен срок за вземане на мерки за отразяване на препоръките. 

От КЗП признават, че повод за акцията е проявеният висок обществен интерес от страна на гражданите. Комисията ще продължи работата по тази инициатива, като планира да я доразвие и по отношение преглед на условията за клиентите при останалите финансови посредници, предлагащи небанкови финансови услуги.